Планините на Турция

Дек. 5, 2011   //   Раздел: Дестинации, Турция

Арарат

Планините на Турция

Един поглед върху картата на Турция е достатъчен за да се разбере, че това е планинска страна. На територия около 7 пъти по-голяма от българската са разположени няколко големи планински вериги. Половината от тази територия се намира на надморска височина над 1000 м., 2/3 – над 800 м. В Турция има един връх с височина над 5000 м., три четирихилядника и 129 върха с височина над 3000 м.

Планинските вериги, разположени по протежение изток-запад паралелно на турските крайбрежия – Черноморското и Средиземноморското – оказват силно влияние върху климата в страната, като създават влажни зони с голямо количество на валежите по техните склонове, обърнати към морето, и територии със сух континентален климат във вътрешността.

Два от най-известните турски върхове са вулкани, и двата изгаснали – връх Арарат в източната част на страната и връх Ерджияс (3 917 м.), разположен в Централна Анадола. Други известни планински райони са Качкар (3 932 м.), разположен близо до град Ризе в източната част на черноморското крайбрежие, Аладалар (3 756 м.), близо до град Ниде, част от Източните Таври, и Джило-Сат – източно продължение на Тавърските планини.

Разположен на границата между Турция и Иран, между градовете Агри и Игдир, Арарат (турско наименование Агри, 5165 м. или 5137 м. според различните източници) е загаснал вулкан, покрит целогодишно със сняг. На югозапад от планината е разположен Малък Арарат (3 925 м. или 3896 м.), като между тях се простира платото Сердарбулак (2 600 м.). През лятото времето на Арарат е слънчево и сухо, но през зимните месеци преобладава студено и бурно време. Най-подходящи за изкачване на планината са месеците юли-септември, а най-лесният достъп се осъществява по южните и склонове. Агри е 35-ият национален парк в Турция, основан през 2004 година.

Джило-Сат (4 136 м.) е планински район, разположен в югоизточната провинция Хакари. Районът се явява продължение на Източните Таврърски планини. Най-високата точка на Джило е връх Улудорук (4 136 м.), а на планината Сат – Каталкая (3 794 м.). Тези турски планини са повлияни в най-голяма степен от дейността на ледниците и високите им части все още носят следи от ледникова дейност и ерозия под действието на водата. От десетте ледника най-големият – Изибарак – е с дължина 5 километра, широчина 500-600 метра и до 100 метра дълбочина. Съществува контраст между сухите райони в подножието на планината и по-високите части, които се радват на обилни валежи през зимата. Климатът в долините, разположени между планинските била, е умерен и създава добри условия за земеделие, най-вече отглеждане на плодове и производство на вино. Алпийските пасбища, разположени на височина 2000-3100 м. са населени от големи стада, които са основен поминък в района. Най-подходящите месеци за посещение на планините през лятото са юни-септември, а през зимата – февруари и март.

Планината Качкар (наименованието се използва както за планинския район, така и само за най-високата точка – Kachkar zirve, връх Качкар) е част от Понтийските планини – верига, която се простира по направление изток-запад, паралелно на черноморското крайбрежие на Турция. Тя затваря Анадолското плато от север и се простира в източна посока до Грузия. Ледниците са изиграли важна роля за оформяне на релефа тук. Районът е известен с почти суб-тропичния си климат – меко и дъждовно време и най-ниски средни температури от 7 градуса през януари. Северните склонове на планината са подходящи за отглеждането на чай и цитрусови плодове, докато южните, които са изложени на по-малко валежи, осигуряват условия за производство на вино и плодове. Местното население се състои в голямата си част от лази – грузински етнос, който населява черноморския район и изповядва исляма. Районите на Ризе и Артвин са познати също така и с наименованието Лазистан.

Тавърски планини – според географите те се явяват най-западната азиатска част от Алпо-Хималайската планинска система, която се свързва със Загроските планини в Иран на изток и със Стара Планина – на запад. Веригата им се простира от езерото Егирдир в западна посока до изворите на реките Тигър и Ефрат на изток. Този масив следва южната граница на Анадолското плато, като го отделя от Средиземноморското крайбрежие. Разделя се на четири главни части – Централни, Южни, Югоизточни и Западни Таври, като най-високите точки за разположени в централните и югоизточните части на веригата.

Планината Аладалар е част от Централните Тавърски планини с дължина около 50 километра, широчина 20-30 км. и разположение югозапад-североизток. Най-високият връх в масива е Демирказък (3 756 м.). Планината е разположена на териториите на провинциите Ниде и Адана, между река Заманти и езерото Еджемис. Планината е с карстов характер и е под влияние едновременно на континенталния анадлоски климат и по-мекия средиземноморски в южните си части. Основни изходни точки за изкачвания са селата Чукурбаг и Демирказък, разположени на около 65 километра от Ниде. Най-подходящи месеци за летни изкачвания – юли-септември.

Болкарските планини също са част от Таврите, разположена между реките Позанти и Гоксу, на територията на провинциите Ниде и Мерсин. Тези планини притежават интересни геоложки характеристики. Съставени са от от седиментни материали като варовик и доломити, поради което на територията им съществуват големи карстови образувания. Видни са и следите от отминала ледникова дейност. Най-високите точки на планината са връх Медетсиз (3 524 м.) и Кесиф Даг (3 475 м.).

Вулканът Ерджияс (3 917 м.) е разположен близо до град Кайзери в Централна Анадола и се явява най-високата точка на този район. Смята се за важен ски и алпийски център от турските планинари. Климатът тук е степен, повлиян от Анадола. Вулканът е с диаметър около 18 километра и се издига над платото, заобиколен от равни пространства от всички страни.

Планината Немрут (2 150 м.) – Всъщност в Турция има два върха с името Немрут. Този, разположен близо Адиаман, известен като „Немрут с главите“, е с предимно историческо и археологическо значение – в най-високата му част са разположени древни статуи – глави на цар Антиох I Теос (69 – 36 г. пр. н. е.) и на класически божества. В Немрут царят построил своята гробница, заобиколена от статуи с височина 9 метра, които изобразявали божества с глава на орел или лъв. По-късно главите са били умишлено отстранени и разпръснати из местността. Гробницата е открита през 1881 г. и днес влиза в Списъка за световно културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Немрут (3 050 м.) е разположен в Източна Анадола, близо до Татван, и е известен с геоложките си характеристики, както и като обект за планинарство. Неактивен вулкан, Немрут е най-младият и най-южно разположен от веригата вулкани в Източна Анадола. Бил е активен вулкан до 1441 година, като в резултат на неговите изригвания басейнът на реките Ван и Мус е бил разделен на две. Вулканът е разположен на югозападния край на езерото Ван, което е солено безотточно тектонско езеро, четвъртото по големина в света непресъхващо езеро от този тип. Максималната му дълбочина е 451 м., а съдържанието на сол във водата – 19%.

Сюпхан (4 058 м.) – Вторият по височина вулкан в Турция след Арарат и трети по височина след Джило. Разположен е на север от езерото Ван. Известен с обилните снеговалежи, които падат там през зимния период.

Автор: Любен Грънчаров


Подобни публикации:

"За да достигнеш върха на планината първо трябва да отидеш до подножието ѝ"

Предстоящи събития:

Абонирайте се за нашия бюлетин:

* Вашето име:

* Вашият имейл: