Движение по ледници и спасяване от цепнатини

Дек. 5, 2011   //   Раздел: Полезно

Поради спецификата на нашите планини (в конкретния случай липсата на ледници) някои опасности, свързани с планинарството, не са толкова актуални и начините за справянето с тях са сравнително по-слабо познати в детайли. По-долу ви предлагаме превод на една статия на тема „Придвижване по ледници“, в която са застъпени основните моменти, свързани с безопасността при движение по ледник. Трябва да отбележим, че този текст има информативен характер – усвояването на техническите умения, необходими за спасяване от цепнатини, е предмет на специализирано обучение, тъй като грешките могат да бъдат животозастрашаващи.

Ледникът Мер дьо ГласЛедници и движение по ледници

Ледниковите периоди, по време на които планините се покриват изцяло със сняг и лед и скалите се разцепват във фантастични форми чрез замръзването и разтапянето на водата в пукнатините, са причината алпийските планини да изглеждат толкова вълнуващи и красиви. Ледниците са масите от вечен сняг, втвърден от времето и силите на натиск и превърнат в лед, който изтича от планините. Те се захранват от обилните снеговалежи през зимата и се разтапят от високите температури през лятото. Когато разтапянето настъпва по-бързо в сравнение с естествения темп на движение на ледника под влияние на гравитацията, се казва, че ледниците отстъпват.

За последните 150 години ледниците в Алпите, и всъщност навсякъде по света с изключение на Антарктика, отстъпват, като се смаляват значително и биват покрити със скали (или така наречената морена), които падат върху леда от съседните планински склонове. Покритият с морена ледник е на практика сметището на планината, което дава представа и за това, колко забавно би могло да бъде придвижването по него. Този процес се е засилил драматично през последните 30 години, като в следствие от него се променят коренно много маршрути в планините.

 

Тренировка върху ледникЦепнатини

Ледът е пластична субстанция – той е достатъчно мек, за да изтича надолу, но и достатъчно твърд за да образува пукнатини, когато е под напрежение. Такова напрежение се появява около завой на долината, например, или там, където наклонът на дъното ѝ се увеличава, или понякога отстрани – просто защото заради триенето там ледът се придвижва по-бавно в сравнение с центъра. Тези пукнатини могат да бъдат с големина от сантиметри до 50 метра. Най-малките са обикновено най-неприятни, защото са по-малко очевидни. Глациолозите твърдят, че цепнатините не могат да се образуват с дълбочина, по-голяма от 50 метра – но утехата, която ни носи този факт, е малка.

През лятото ниските части на повечето ледници, които не са покрити с морена, загубват своята снежна покривка и отдолу се показва така нареченият сух лед. Тук цепнатините са достатъчно безопасни и осигуряват добри условия за практикуване на ледено катерене и спасителни техники.

Съвсем различно стоят нещата по-високо в планината, където те са маскирани със сняг. Цепнатината непосредствено пред нас може да не е видима, но при поглед отляво или отдясно да е различимо слабо набръчкване на повърхността, което да се окаже продължението на отворена пукнатина.

През зимата, или след нов снеговалеж, тези знаци са скрити и е нужно голямо внимание.
 
Ледникът по пътя към хижа Монте розаМоже би най-безопасни са ледниците през пролетта, когато все още има много сняг върху тях, но характерният процес на замръзване и разтапяне заздравява мостовете. През лятото обикновено пукнатините са безопасни рано сутрин, когато снегът е здраво замръзнал, но с напредването на деня той се размеква и преминаванията стават несигурни. Ледниците, които са чудесни ски писти през април, могат да бъдат абсолютно непроходими през август.

Правилото е винаги да се обвързваме, дори на добре трасирани пътеки по ледника, освен ако не знаем от личен опит, че там няма цепнатини. Стъпки по снега или групи, които се разхождат без осигуровка по ледника, не са гаранция, че той е безопасен. Проучването на снежните мостове става с помощта на ледокопа или щека. Ако те преминават директно през слоя сняг или той се срине в пукнатината, опитайте другаде! Не е необичайно да се наложи да се правят тигели напред-назад по ледника, като прекосяваме или прескачаме всяка отделна пукнатина на най-безопасното място. Късно през сезона, единствените останали мостове могат да представляват тънки свръзки от разтапящ се лед. Обикновено те са по-здрави, отколкото изглеждат, но по-добре не рискувайте. Изградете си сигурна осигуровка и прекосете на четири крака, за да разпределите по-равномерно теглото върху леда.

 

Не винаги първият пропадаКакво се случва, ако пропаднем?

Все пак рано или късно ще преминем през цепнатина, за чието съществуване не подозираме. Дали ще се озовем на дъното ѝ или ще увиснем на края на въжето, устремили поглед към кръгчето дневна светлина над нас, или просто ще усетим как краката ни ритат в празното пространство, докато висулките подрънкват под нас, зависи изцяло от нашия партньор. Ключът към безопасно придвижване по ледници е опънатото през цялото време въже.

Намотките в ръката ни само биха увеличили разстоянието, което ще прелетим, както и трудностите да спрем падането. Най-ефективният начин за спиране на падащ партньор е да се хвърлим на снега в позиция за самозадържане. Тежестта на тялото, в комбинация с триенето на въжето, което зацепва в ръба на цепнатината, обикновено са достатъчни – но само ако няма корем на въжето. Всичко това се случва много бързо и най-важни са бдителността, бързата реакция и опънатото въже.

Честно казано, това е по-лесно да се каже, отколкото да се направи в края на дълъг, уморителен ден. При движение по ледници безопасността определено е пропорционална на бройката участници в групата. В група от трима или повече човека 8-10 метра въже между участниците е достатъчно, заедно със резервно въже, навито на намотки през рамо от хората в двата края на свръзката. Ако някой пропадне, ще можем по-бързо да го изтеглим обратно горе – дали със директно издърпване, ако има достатъчно помощници, или с помощта на импровизиран полиспаст. Обаче често ще бъде необходимо да спуснем на пропадналия другия край на въжето, както и да подложим раница на ръба на пукнатината, за да не зацепва въжето в снега.

По-честа рискована ситуация е двама човека в свръзка. Тук винаги е възможно единият да повлече другия след себе си в пукнатината. За да се редуцира тази възможност е необходима по-голяма дистанция между тях – 12-15 метра. Когато сте двойка е важно и двамата да можете да се самоизвличате ефективно, тъй като поради голямото триене дори с най-ефективните импровизирани системи е трудно, и дори невъзможно, за един човек да издърпа друг самостоятелно. В такава ситуация (самоизвличане) джаджи като ти-блок или ролка на Petzl (Traxion) вършат добра работа, но и самозатягащите възли работят достатъчно добре.

Макар и температурата на повърхността да е висока и комбинацията от ултравиолетови лъчи и отражение в снега да действат изгарящо на кожата и очите без защита от крем за кожа и устни и тъмни очила, вътрешността на една цепнатина е винаги ледено студена. Също така снегът действа като абразив върху кожата. По тези причини винаги е добре да носим ръкавици и дрехи с дълги ръкави, когато се движим по ледник.

 
Превод от travel-quest.co.uk, автор Rob Collister


Подобни публикации:

"За да достигнеш върха на планината първо трябва да отидеш до подножието ѝ"

Предстоящи събития:

Абонирайте се за нашия бюлетин:

* Вашето име:

* Вашият имейл: