Управление на риска и отговорността

ян. 16, 2015   //   Раздел: Полезно

По улиците и магистралите важат правила за движение и поведение на участниците в него, които са задължителни за всички. Те се основават на определени принципи и ценности, без спазването на които не бихме могли да съществуваме заедно. В планината няма кой и как да следи за спазването на правила, затова алпийската общност общност е формулирала в декларация системата от ценности, принципи и правила, произлизащи от тях, които би следвало да спазват практикуващите планински спортове – т.нар. Тиролска декларация.

Правила, които да дефинират правилното поведение на скиорите и сноубордистите по ски пистите (т.нар. FIS-правила) съществуват от десетилетия. Подобна система от правила и препоръки за поведение при каране на ски и сноуборд извън ски зоните обаче няма. Необходимо ли е да бъдат формулирани, при положение, че все повече хора отиват да карат в планината, и какво трябва а е съдържанието им? Предлагаме превод на една статия от списанието Backcountry Magazine, която разсъждава по въпросите за свободата, съзнателността, риска и отговорността към другите. Макар не всички предложения да са 100% приложими в нашите условия, както и списъкът да не е изчерпателен, има над какво да се замислим:

Управление на риска и отговорността

28 февруари 2014 – сноубордист от Мисула, САЩ се насочва към склоновете на Маунт Джъмбо, готов да направи перфектните завои. Последното което му минава през главата е, че би могъл да предизвика масивна лавина, която да разруши две къщи, затрупа трима човека и убие един. Тази история е драматичен пример за това, как нашите действия в планината могат да засегнат другите.

SnowSports Industries America изчислява, че в Щатите в момента има около 3 милиона скиори и сноубордисти, които карат извън пистите, както и че поради лесния достъп много хора излизат в планината без мъдростта, знанията или съзнателността, с която хората са излизали в планината в миналото. И професионалистите в тази област забелязват увеличаване на случаите, в които независими една от друга групи се застрашават взаимно в планината.

 

Етично правило номер 1: ОСтавяйте само хубави следи в планината!

Етично правило номер 1: Оставяйте само хубави следи в планината!

 

Дрю Хардъсти, дългогодишен лавинен наблюдател от Юта, може да изброи около дузина инциденти от последните години, в които предизвикани от скиори и сноубордисти лавини прекосяват проходите Тетон, Галена и други, както и лавини, които засягат хората, които са се намирали под предизвикалия ги в околностите на Уасач и Уистлър. Повечето от тези инциденти дори не стигат до новините.

“Рискът, който поемаме, е по-голям от личния” – казва Хардъсти – “Свободата и възможността да проверим уменията и куража си, като разчитаме само на себе си и своята подготовка винаги са привличали хората към планините. Но в днешно време нещата в планината стоят по-различно в сравнение с преди 20, или дори преди 10 години.”

Хардъсти, както и други професионалисти от тази сфера се чудят дали, освен ако скиорската общност не започне да формулира и спазва определен “етичен код”, няма да се стигне до нови забрани, подобна на тези наложени от транспортния департамент на Юта в района на Уасач. Както и дали съдиите няма да започнат да определят правилата.

“Смятам, че ски общността би желала да дефинира “стандарт за грижа” по отношение на себе си, казва председателят на Центъра по лавините в Юта, като има предвид уточняването на отговорността към другите. “Мисля, че ще се почустваме тъжни и разочаровани, ако оставим тези правила да бъдат дефинирани от 12 заседателя, които не разбират от това.

И макар на някои от тази общност да не би допаднала идеята за правила и регулации – все пак, част от привлекателността на планините е да избягаш от всичко това – той вижда нещата от друг ъгъл: “Един етичен код би позволил по-голяма свобода. Свободата да не навреждаш”. Ето един такъв като тема за размишление:

Разучете условията в момента.
Запитайте се: Коя цел е подходяща за днес?

Наложете си да прочитате лавинния бюлетин всеки ден. Бонус точки за прочитането на интернет дискусии и наблюдения на други за конкретната обстановка. Като използвате това знание, изберете подходящи цели, базирани на големината на групата, динамиката в нея, както и нивото ѝ. Имайте “план Б”, в случай, че нещо се обърка. “Правилното място, време, склон и начин, по който правим нещата, правят цялата разлика”, казва Хардъсти.

Опознайте конкретните рискове за деня.
Запитайте се: Какъв тип лавини е възможно да се появят днес?

“Някои типове лавини са в по-голяма степен предвидими и е възможно да бъдат избегнати, в сравнение например с дъските в дълбочина, за които е трудно да предвидим кога и къде ще колабират”, казва Сара Карпентър от Американския институт по лавините. “Използвайте лавинния бюлетин като помощник при избора на подходящ терен, който да ограничи риска, на който се излагате, но също така и риска на който бихте изложили други хора в планината”. Когато се наблюдават нестабилни слоеве в дълбочина преценете дали си струва или не да се рискува в райони с голям трафик, където последствията биха могли да засегнат и други.

Информирайте се какво се случва в района.
Запитайте се какви са плановете и графиците на местните власти по отношение на лавинния контрол?

Дали склонът, който дебнете за следващото си спускане, не е всъщност склон, който в момента подлежи на обезопасяване, понеже застрашава други?

Винаги взимайте под внимание Златното правило.
Запитайте се: Има ли хора под нашата линия на спускане? Има ли хора над нашия маршрут на изкачване?

“Преди 10 години не би имало никого наоколо” – казва ски алпинистът от Уасач Андрю Маклийн – “Сега поглеждаш назад и виждаш 15-20 човека, които се изкачват по твоята следа зад теб. В пренаселените райони въпросът дали се намираш зад някого става не по-малко важен от въпроса дали няма някой под нас. Представете си: изкачвате кулоар, като се възползвате от следата на някой по-ранобуден от вас. Как вашето присъствие би се отразило на неговите възможности да се спусне, без да ви навреди?

Предизвикавайте умишлено лавини само ако е безопасно.
Запитайте се: възможно ли е да нараня накого, ако съборя тази козирка или прережа този склон?

“Важно е да сме наясно какво ни обкръжава” – казва Карпентър – “Никой не е перфектен, всички правим грешки, така че ако имате намерение да бутнете някой склон, трябва да имате някакво ниво на сигурност по отношение на лавината, която ще предизвикате. Да си даваме аванс за възможни грешки е много важно. Когато мисля за ски извън пистите, голяма част от преценката ми за риска се основава на възможностите за избягване на лавините, а не за подценяването им. Избягвайте събарянето на козирки или склонове ако в планината няма видимост или вие не виждате какво има под склона, както и в пренаселени райони, където бихте могли да нараните някого.

Бъдете подготвени за спасителна акция.
Запитайте се: бихме ли могли да се спасим сами, ако се наложи?

В ерата на уредите за персонална локация и мобилните телефони обаждането за помощ би могло да бъде лесно като обаждането за пица за вкъщи, но би трябвало да се прави само в спешни ситуации. Имайте инструментите и познанията, с които да помогнете на себе си и своята група, включително аптечка за първа помощ и ресурс да си направите импровизирана спасителна шейна.

Поддържайте диалога.
Запитайте се: Как да повдигна тези въпроси в моята общност?

“Трябва да сме наясно, че ние взимаме решенията” – казва Хардъсти – “Трябва да носим отговорност за и разбираме последствията от нашите действия в планината и да създадем обща договорка.” Това означава да говорим по тези теми с всеки, който би искал да участва – приятели, водачи и професионалисти в областта на лавините са добро начало… най-добре на по бира за начало.

Приемете отговорността.
Запитайте се: Готов ли съм да поема отговорност за действията си?

По-опитни партньори биха могли да поемат нещата по отношение на случващото се в групата в логистичен и формален план, но няма как да избегнете реалностите и емоциите, които са спътник на всяка трагедия, независимо дали сте опитния лидер или не. “Ако не се чувствате комфортно, не би трябвало да сте там – независимо дали като лидер или като обикновен участник” – казва Маклийн – “Много хора сляпо следват лидерите си”.

Отидете по-далеч!
Запитайте се: Има ли тълпи на следващото било?

“Много хора се оплакват от тълпите, но може би би им отнело само малко усилия в рамките на 1-2 часа, за да отидат встрани от тях”, казва Карпентър. “Необходима е единствено малко креативност.”. “Това е най-добрият начин да се избегнат проблемни ситуации. Ако не искате да приемете риска да карате ски с тълпата, отговорът е прост: Отидете по-далеч!”, казва Хардъсти.

 


Подобни публикации:

"За да достигнеш върха на планината първо трябва да отидеш до подножието ѝ"

Предстоящи събития:

Абонирайте се за нашия бюлетин:

* Вашето име:

* Вашият имейл: